Ново изследване показва, че има връзка между бъркането в носа и деменцията. Въпреки че има много рискови фактори за деменция, като възраст, семейна история, неправилно хранене, липса на сън и недостатъчна физическа активност, в списъка може да се добави и бъркането в носа. Според изследване на австралийския университет "Грифит" този лош навик може да доведе до преминаване на бактерии през обонятелния нерв на носната кухина и достигането им до мозъка, което създава маркери, които са "предупредителен знак за болестта на Алцхаймер".
Проучването, публикувано в Scientific Reports през февруари, наскоро привлече голямо медийно внимание, след като от университета изпратиха съобщение за пресата, в което се посочва, че бъркането в носа може да увеличи вероятността от деменция и болестта на Алцхаймер. Професор Джеймс Сейнт Джон, съавтор на изследването и ръководител на Центъра за невробиология и изследване на стволовите клетки "Клем Джоунс", заяви в съобщението за пресата: "Ние сме първите, които показват, че Chlamydia pneumoniae може да се пренесе директно през носа в мозъка, където да предизвика патологии, приличащи на болестта на Алцхаймер."
Професор Сейнт Джон добавя: "Бъркането на носа и скубането на косъмчетата от носа не са добра идея. Не искаме да увредим вътрешността на носа си, а скубането и изскубването могат да причинят това. Ако увредите лигавицата на носа, можете да увеличите броя на бактериите, които могат да се качат в мозъка ви". Засега изследването е проведено само върху мишки, а д-р Сейнт Джон заявява: "Трябва да направим това проучване при хора и да потвърдим дали същият път действа по същия начин. Това е изследване, което е предложено от много хора, но все още не е завършено. Това, което знаем, е, че същите бактерии присъстват при хората, но не сме разбрали как стигат до тях.
Яжте това, а не онова! Health разговаря с д-р Дж. Уес Улм , доктор на медицинските науки с образование в Харвард и Масачузетския технологичен институт, с опит в областта на биоинформатиката, генната терапия, генетиката, откриването на лекарства, консултациите и образованието, който не е свързан с проучването, но обяснява резултатите от изследването и какво да знаем за данните. Четете нататък - и за да гарантирате своето здраве и здравето на другите, не пропускайте тези сигурни признаци, че вече сте прекарали COVID.
1 Все още няма доказателства при хората
Д-р Улм разказва: "Въпреки че изследванията на екипа от университета "Грифит" са проведени върху мишки и феноменът все още не е пряко доказан при хора, техните открития представляват доказателство за това, че механичното нарушаване на лигавицата на носа на бозайниците в ноздрите може да осигури път за бактериална инвазия и отлагане на амилоид-бета (т.е. А β ) протеин, присъстващ в амилоидните плаки в мозъка, тясно свързани с болестта на Алцхаймер.
Вече имаше редица хипотези и предположения, че подобно явление е възможно. Клиницистите и учените отдавна са наясно, че обонятелният нерв, отговорен за нашето обоняние, представлява своеобразна "задна врата" към централната нервна система (ЦНС), която заобикаля повечето анатомични защитни стени на кръвно-мозъчната бариера (КМБ). Обонятелният нерв е черепен нерв, част от група специализирани нерви, участващи в усещанията, движенията и автономния контрол (т.е. неволното регулиране на неща като сърдечен ритъм, кръвен поток и разширяване на зениците, например чрез реакция на борба или бягство при външна заплаха).
Но за разлика от по-голямата част от черепните нерви, които произхождат от мозъчния ствол - долната част на ЦНС, която служи като мост между гръбначния и главния мозък - обонятелните нерви (по един от всяка страна) произхождат много по-високо, в специализирана мозъчна структура, наречена обонятелни луковици. След това те преминават през подобна на гъба структура, наречена крибриформена плочка, част от черепна кост, наречена етмоидална кост, откъдето влизат в носа."
2 Невротропни вируси
Д-р Улм обяснява: "Проучванията върху животни и хора показват, че т.нар. невротропни вируси (вирусни типове, които могат да проникнат в мозъка, макар и в редки случаи), като тези, свързани с полиомиелит, бяс и морбили, могат да използват обонятелния нерв като канал, въпреки че обонятелната луковица има стабилни системи за имунен отговор, за да отстрани микробните нашественици като правило. В момента се провеждат изследвания на невротропния потенциал на SARS-CoV-2, вирусът, който причинява COVID-19, и на потенциалните връзки на мозъчната мъгла и други неврологични нарушения със същите процеси, които причиняват аносмия (загуба на обоняние) при толкова много пациенти с остри инфекции с COVID.
По същия начин Chlamydia pneumoniae - бактерията, спомената в проучването - е идентифицирана като потенциален причинител на поне някои случаи на шизофрения, която според проучванията е тясно свързана със структурни промени в мозъка, видими например при рентгенографски изследвания. Ако съберем всички тези парчета от пъзела, отдавна има подозрения, че хламидийната пневмония или други инфекциозни агенти могат да имат роля в отлагането на амилоидни плаки, силно свързани с болестта на Алцхаймер, като изследователите от университета "Грифит" са сред първите, които предоставят експериментални доказателства за физиологичен път, който може да доведе до такива наблюдения."
3 Какво е накарало изследователите да мислят, че има връзка между деменцията и бъркането в носа
Според д-р Улм "през последните години и десетилетия се наблюдава интригуваща поредица от медицински открития, които все повече свързват поне някои групи пациенти, страдащи от хронични заболявания - включително много автоимунни разстройства - с фини и често неоценени микробни инфекции или активност, което променя разбирането ни за тяхната патофизиология и патогенеза (последователността от събития в организма, които водят до състоянието). Може би най-класическият пример е пептичната язва, която някога се е свързвала просто със стрес или консумация на пикантни или мазни храни, но сега се знае, че в огромна част от случаите е твърдо свързана с колонизацията на стомашно-чревния тракт от бактерията Helicobacter pylori. Практическото значение на това откритие е неизчислимо, тъй като то означава, че голяма група пациенти с пептична язва могат да бъдат излекувани или поне стабилно лекувани с последователни курсове от два антибиотика (например кларитромицин и амоксицилин) и инхибитор на протонната помпа (като например ланзопразол, омепразол или езомепразол), в т.нар. схема на тройна терапия. По подобен начин вече е известно, че основният виновник за рака на маточната шийка е инфекцията (често негласна) с HPV - човешкия папиломен вирус. Неотдавна беше установена категорична връзка между множествената склероза и, в много случаи, предишна инфекция с вируса на Епщайн-Барр (EBV), причинител на инфекциозната мононуклеоза или, както е по-известна от поколенията ученици, които са усетили гнева ѝ, мононуклеоза.
Съществуват все повече доказателства, че диабет тип 1, автоимунно заболяване, което води до широко разпространена загуба на бета-айсетови клетки на панкреаса (Лангерхансовите острови, произвеждащи инсулин), в много случаи може да е резултат от кръстосана реакция на имунния отговор срещу някои ентеровируси, по-специално коксакивируса, който може да причини постоянни инфекции, особено при децата. И разбира се, от особено значение през последните две години е, че SARS-CoV-2 - инфекциозният агент, който стои зад COVID-19 - все по-често (и доста тревожно) се свързва с широк спектър от следвирусни синдроми и находки на дълготрайни увреждания на тъкани и органи, със или без официална диагноза на дълъг COVID. С други думи, клиницистите и изследователите все повече осъзнават фините и някога недооценени връзки между инфекциозните заболявания и хроничните състояния, като Алцхаймер и други форми на деменция също предизвикват интерес към перспективите за такава етиология (т.е. последователно, механистично обяснение на причините за тях). Освен това, както бе посочено по-горе, изследователите отдавна се интересуват от възможността носните проходи и по-специално пътят на обонятелния нерв да служат като врата за проникване на патогенни микроби в централната нервна система. И тъй като бъркането в носа може да наруши структурната цялост на лигавиците в носа, от само себе си се разбира, че изследователите биха предположили (и много от тях наистина са предположили), че произтичащите от това механични увреждания могат да служат като път за инфекциозните патогени, които да допринесат, поне частично, за патогенезата на деменциите или други болестни процеси, засягащи нервната тъкан."
4 Доколко изследователите са сигурни, че бактериите Chlamydia Pneumoniae, въведени чрез бране на носа, могат да причинят болестта на Алцхаймер и деменцията?
Д-р Улм разказва: "Все още има много въпроси без отговор и са необходими допълнителни изследвания по тази тема, а в по-широк план патогенезата на болестта на Алцхаймер и сходните разстройства (като деменция с телца на Леви или LBD) продължава да бъде малко неясна и необяснена. В резултат на това изследователите не могат твърдо да припишат много на която и да е предложена причина, да не говорим за такава с все още донякъде слаба връзка като бактерията Chlamydia pneumoniae, проследяваща обонятелния нерв в ЦНС в резултат на повтарящо се бъркане в носа.
Предизвикателство е да се разгадаят физиологичните вериги от събития, които водят до появата на болестта, както и продължаващите загадки относно причините и взаимовръзките (напр. точната роля на протеина алфа-синуклеин, открит в отлаганията на телцата на Леви при LBD, като спусък на болестта или просто като асоциация). Патофизиологията на тези деменции обаче вероятно е многофакторна, в който случай тези бактерии може да имат принос поне в някои случаи, ако наистина амилоидните плаки са твърдо установени като истински причинител."
5 Какво да си вземем от проучването
Д-р Улм казва: "От една страна, както и при други интригуващи, но все още донякъде предварителни резултати от изследванията, все още не можем напълно да екстраполираме резултатите при мишки върху хора. Съществуват характерни анатомични и структурни особености в носните проходи и каналите, които свързват миши обонятелни нерви (при мишките) с централната нервна система при тези животни, както и потенциално някои разлики в тънките физиологични белези (като например обонятелните луковици, за които има все повече доказателства за силна имунна защитна функция при хората), които могат да създадат някои предизвикателства при прилагането на резултатите от мишките към хората. Освен това продължава дебатът за това дали амилоидните плаки в мозъка (които са извънклетъчни отлагания) наистина са източник на причинно-следствена връзка с болестта на Алцхаймер, или просто са свързани (т.е. дали плаките възникват само във връзка със заболяването, а не го причиняват).
От друга страна, много от тези открития при животинските модели са поне частично приложими към човешката физиология и патофизиология (процесите, които водят до заболяване), така че несъмнено трябва да се разглеждат сериозно и да се изследват допълнително. Освен това това проучване едва ли е единственото, което предполага потенциални опасности за здравето от всяка дейност, която механично нарушава донякъде крехката лигавица на ноздрите. Съществуват солидни доказателства в подкрепа на схващането, че добре поддържаните, непокътнати, ненаранени носни ходове допринасят нетривиално за цялостното здраве дори извън горните дихателни пътища. Казано по друг начин: Вече имаме редица хигиенни, социални и козметични причини да не насърчаваме бъркането в носа, а сега има голяма вероятност да имаме още едно основание, свързано със здравето, за да стигнем до същото заключение!"
